Старопланинската иглика е много рядко растение. През пролетта нейните къси коренища образуват розетки близо до потоци, по влажни и обливани с течаща вода скали. Листата й са овални, до обратно яйцевидни с клиновидна основа. Постепенно преминаващите в широка листна дръжка петури достигат дължина 7 см. и ширина 1,5 см. Ръбът им е целокраен или с неясно различими зъбци. Отгоре листата са тъмнозелени, а долната им повърхност като че ли е посипана с брашно.